Бавно живеене5 мин четене
Хартията на дома - за писмата, които още пишем
Защо държа на хартиените писма, на писалката с мастило и на пощенската марка, която някой ще облизне.
Веднъж месечно пиша по едно писмо на ръка. На приятел, на леля, на някой, когото не съм виждала отдавна. Купувам марките от пощата на улица „Гурко“, а не онлайн - защото жената на гишето вече ме познава.
Хартиеното писмо има тежест, която имейлът никога няма да има. Защото някой е седнал, избрал е писалка, премислил е началото, задраскал е, започнал е отново.
У дома пазя кутия с получените писма. Това е най-скъпият предмет, който имам - и не струва нищо.
